Безспорно, Васил Юруков е един изключителен човек. Човек, който е успял както в личен, така и в професионален план. Човек, който има голяма душа и чисто сърце. Изключително щастлив съм, че имам честта да го познавам (макар и за момента онлайн), но винаги ме оставя с отворена уста. Толкова забавен, въпреки трудностите на живота, толкова добър.. Благодарен съм на Бог че ме запозна с него. Определено има защо! Какво сподели той пред мен, можете да видите в интервюто ми с него. Дано да Ви хареса!

Петър Ангелов: Васко, здравей. Надявам се те намирам в добро здравословно състояние, защото самият ти сподели преди време в своят Facebook профил, че си прекарал много време в болница.. Разкажи ми малко за случая.

Васил Юруков: Здравей Пепи, благодаря ти за поканата. Да така е, бях във ВМА- София, приблизително около 5 месеца, като ме приеха на 05.05.2020г. с една много стара, но и страшна диагноза – Актиномикоза и в следствие- диабет, тип 2. Актиномикозата е вид гъбична инфекция на белите дробове, развива се бавно. В България и в Турция, за последните 50 години е имало общо 10 случая. Направиха ми белодробна операция, бях и 18 дни в реанимация, но това вече е зад гърба ми защото на 28.09.2020г, последният цветен скенер се оказа чист. В момента се намирам в комфорта на дома си, но лечението ми продължава защото в следствие на прилаганите антибиотици за лечението на Актиномикозата, сега развих псевдомембранозен колит, дисбактериоза и възпаление на червата.

Петър Ангелов: Ти си вярващ човек.. Разкажи ми как усети че Бог ти помага и те закриля?

Васил Юруков: Това е една много интересна история започваща от моето ранно детство, за пръв път ще в разкажа на теб и твоите читатели. Бях на 7 годинки точно завършил първи клас, по някое време лятната ваканция, имах възпаление на нокътя на палеца и се наложи да го отстранят оперативно, тогава бях в Пирогов- педиатрично(детско) отделение. След направен тест за алергии към упойки и други медикаменти се оказа, че имам алергия към почти всички упойки и към аналгин, да но на операционната маса се оказа, че тогава използваният райски газ от лекарите не оказва никакво влияние върху мен. За това без някой да погледне дали имам алергии или не ми сложиха упойка, отстраниха нокътя и след това обичайно те изпращат в интензивно отделение да се събудиш след операцията, но аз когато съм тръгнал да се събуждам в следствие на така нареченият анафилактичен шок (проява на алергична към упойки), си гълтам езика и изпада в състояние на клинична смърт в продължение на 2 минути, тогава получих така нареченото изживяване извън тялото и видях Господ и той ми каза някой неща, от този ден нататък аз вярвам с душата си и сърцето си в съществуването на тази велика сила! Аз всеки ден съм благодарен на Господ, че ме спаси и тогава и ме спаси и тази година отново в реанимацията на ВМА. Разбира се, не натрапвам или налагам мнението си на никой и всеки има право да вярва в каквото иска, аз уважавам вярванията на всеки един човек. Това просто е моята история.

Петър Ангелов: Това се случи по време на пандемита от COVID-19.. Как ти повлия това психически?

Васил Юруков: Честно казано не много, защото аз имах 6 негативни PCR- теста и един бърз негативен тест. Разбира се имаше моменти в които се страхувах, да не се разболея и да не би някой от лекарите или сестрите да ме заразят, но Слава на Бога, всичко мина както трябваше.

Петър Ангелов: Какво е мнението ти за COVID-19 положението в България в момента? За или против строги мерки си и защо?

Васил Юруков: Моето мнение е изключително негативно, защото хората не се пазят и се разхождат без лични предпазни средства и в следствие на това, има по около 4 000 болни дневно. Една моя близка приятелка е една от завежащите на единствената стандартизирана COVID-19 лаборатория в България и аз споделям мнението ѝ, че това е една съвсем реална заплаха. Много мой близки се разболяха от този вирус и мога да кажа, че е съвсем реален и трябва да пазим и себе си и околните, защото сме социално отговорни.

Петър Ангелов: За никого не е тайна, че ти си един от най-добрите текстописци в България. Как се роди идеята за това и помниш ли кой бе първият ти написан текст?

Васил Юруков: Пепи, отново разказвам неща които никога не съм разказвал и се радвам, че точно ти и твойте читатели ще научат и прочетат първи. Благодаря ти, за милите думи. Тази професия е призвание, поне според мен и то те намира, а не ти него. През далечната 2001 година, през месец ноември на дата 17-ти, поради лични причини бях при доктор Емилова, там съвсем случайно срещнах за тогава новата поп-фолк певица Валя, с която сме приятели до днешна дата и тук искам да и благодаря, че от тогава не е спирала да бъде до мен! Когато се запознахме, аз не знаех коя е тя. Просто виждах едно момиче, което избираше да седи само на маса при доктор Емилова и реших да седна до нея и от този моменти се сприятелихме. Имаше едно пътуване до делфинариума във Варна и когато излизязохме, една група деца ни заобиколиха със спаисания, картички, плакати, тогава аудиокасети и поискаха автографи от нея, а аз не знаех какво се случва, чак тогава разбрах, че тя е популярна певица. Смея да кажа, че така се роди едно истинско приятелство. Когато се прибрахме в хотела тя ми подари нейния албум, а аз и споделих, че пиша а тя ми каза защо не пробваш да пишеш текстове и така стана. А другият човек който ме е насочвал в писането на текстове е Надежда Захариева. А и не на последно място моята колежка и най- близка приятелка Анастасия Мавродиева, тя също ме е научила на много, и за това нямам думи които ьа стигнат за да и кажа, колко много и благодаря и колко много я обичам. Да, помня кой беше първият ми текст, разбира се, но бях помолен да не споделям от съ- автора на текста. Но ще кажа за друг първи текст който написах на английски език в България, за певицата Mia D – Bobby.

Петър Ангелов: Какъв е погледът ти върху поп-фолка? Според теб, жанрът върви към възход или падение?

Васил Юруков: За мен, в момента поп- фолка е в застой както и всичко друго заради кризата с COVID-19. Но в последните години, поп- фолка определено е във възход и хората може би трябва да разберат, че няма граница в жанровете, а просто има неща които им харесват и които не им харесват. Казвам го по повод последните колаборации на Галена и Криско, които аз намирам за изключително свежи и оригинални. Също така, поп- фолка все повече се разгръща – пример за това ще дам пример с песента, която създадохме с Диона “Te Kelas”. Преди време, определено това нямаше как да се случи, защото хората нямаше да приемат и факта, че рап изпълнител може да влезне в поп- фолка. Радвам се, че не само поп-фолка се променя към по-добро, но и феновете. Блаогарен съм и на тях, първо защото без тяхната подкрепа ние артистите сме нищо и второ, че станаха по взискателни към качеството на музиката и текстовете.

Петър Ангелов: Освен за българският музикален пазар, ти си писал и тестове към англоезични хитове… Разкажи ми за това.

Васил Юруков: Това стана много случайно и никога не съм очаквал, че ще ми се случи! Всичко започна с концерта на Jessie J в България преди няколко години, когато мой приятели ми подариха бекстейдж PASS защото знаеха, че тя ми е любима изпълнителка след Кристина Агилера. Обожавам така наречените силови вокалисти, не защото аз също мога да пея, което съм наследил по линия на баба ми, която е народна певица. Когато ме поканиха да вляза и да се запозная отблизо с Jessie J, аз много се притесних, но смело и безотговорно влезнах и почнах да си говоря с нея и така се стигна до момента, в който тя ме попита аз с какво се занимавам и и обясних. Тя беше много силно заинтригувана и поиска да види някои от английските ми неща и ме покани на гости в Лондон и тогава в сътрудничество с нейния екип се родиха песни като „ Mamma knows best“ , „ Breathe“ и още няколко други. Имам и проекти с други международни личности като Дзукеро, който все още чакам да излезе. Една невероятна балада.

Петър Ангелов: Ти си автор на книгата “Среднощни приказки”. Могат ли да очакват хората скоро и втора авторска книга от теб?

Васил Юруков: Въпреки моментно влошеното ми здравословно състояние, аз пиша текстове и работя върху две книги. Едната ще се казва „ Пътят“, за която мисля заглавието говори достатъчно, а втората ще бъде роман или новела, затегнете коланите ще бъде вълнуващо. (усмихва се)

Петър Ангелов: На какво те научи живота до сега?

Васил Юруков: Живота ме научи, че който се труди, който вярва в мечтите си и с правилната доза късмет и помощ от Висшите сили – няма невъзможни неща. Просто вярвайте!

Петър Ангелов: Как се виждаш след пет години?

Васил Юруков: Точно където съм сега, здраво стъпил на земята, но с няколко книги зад гърба си и надявам се да имам поне един бест селър. Човек не трябва да се страхува да мечтае смело.

Петър Ангелов: Къде би искал да живееш, в България или в чужбина и защо?

Васил Юруков: Много малко от вас знаят, че моят по- малък брат живее в Австралия и много ми липсва, с най- голямо удоволствие бих разделял времето си между България и Австралия.

Петър Ангелов: Каква за теб е 2020-та до момента?

Васил Юруков: Много тежка и поучителна. Знаеш какво казват, Господ изпраща изпитания на тези които могат да ги преживеят.

Петър Ангелов: Ако можеше да промениш нещо в живота си, какво би било то?

Васил Юруков: Живота ми е невероятен, не бих променил нищо в него, дори грешките си. Защото и правилните ми избори и грешните пак са си мой. Бих повторил всяко едно нещо.

Петър Ангелов: Имаш ли планове за Коледните и Новогодишните празници? Ще спазиш ли традициите?

Васил Юруков: Разбира се, ще спазя традициите защото за мен, те са важно нещо, тъй като от малък съм възпитан на това. Единствено ми е мъчно за брат ми- Никола, защото Австралия е в лок даун до януари 2021г. И той няма да може да си дойде.

Петър Ангелов: Васко, благодаря ти за страхотното интервю и че прие поканата ми! Какво си пожелаваш да ти се случи и какво ще пожелаеш на нашите читатели?

Васил Юруков: Пожелавам си няколко неща, да бъда здрав, моля се Господ да бъде с мен и да ми помага и повече любов и смирение. На всички читатели ще пожелая да бъдат здрави, защото когато изгубиш здравето си, разбираш всъщност колко незначителни са всички други проблеми, да не спират да вярват в мечтите си!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *