Д-р Десислава Безинска – Шеинкова: Тревожността води до паник атаки!

 

Срещам Ви с един човек, който всекидневно помага чрез своята работа на хиляди хора. Тя е красива, тя е интелигентна, тя е д-р Десислава Безинска – Шеинкова, най-добрият психолог в Югозападна България. Какво сподели тя пред мен за влиянието на пандемията върху хората, както и за новите си начинания, можете да прочетете в следващите редове.

ПОСЛЕДВАЙТЕ Д-Р ДЕСИСЛАВА БЕЗИНСКА – ШЕИНКОВА:

Телефон: 0877 99 63 29

Email: desislava_bezinska@abv.bg

Facebook страница

YouTube канал

Instagram профил

Официален уебсайт

Деси, здравей. Изключително приятно ми е че правя интервю отново с теб. Всъщност, във времената които живеем, всеки е с проблеми или му е повлияла пандемията и направо ще трябва да ти направя рубрика. Първо място искам да те попитам, как си, защото знам че имаш сблъсък с вируса.. Разкажи ми, как протече при теб?


– Здравей, радвам се, че отново имам удоволствието да поговорим. За съжаление, не ме подмина вируса. Никак не беше леко протичането му, но слава Богу, вече съм добре. Разбрах защо се създаде митът, че вируса води до паник атаки. Не води до такива! Просто затрудненото дишане, заради спецификата на самия вирус, води със себе си и сърцебиене. Tака хората решават, че са с паник атаки, но всъщност е физиологично неразположение, а не психично.

Знаеш че когато някой чуе диагноза като „Рак“, първото нещо което му минава през ума е, че ще завърши фатално. За съжаление, така е и с хората, които чуват диагнозата „COVID-19“.. На какво се дължи това?


Смятам, че сериозната медийна офанзива по темата COVID-19 даде най-голямо отражение върху тези убеждения у хората. Всеки смъртен случай се съобщаваше с подробности, както и се говореше с цифри за смъртност, но не се съобщаваха никакви други цифри – т.е. колко са починали от инфаркт и т.н. Това създаде усещането, че веднъж разболееш ли се от този вирус – няма как да оцелееш. Действителността далеч не е тази, но самият факт, че боледуването протича по-тежко от обичайни вируси, допълва апокалиптичния поглед върху ситуацията.

При първото ни интервю (по време на първата изолация), аз те питах дали много хора са потърсили помощ от психолог. А сега, когато вече над година сме в живот на ограничения и мерки, как е положението? Увеличи ли се броят на пациентите ти?


– Определено броят на хората, които търсят помощ се увеличи. Мерките и това, че няма възможности за повече социални събития, оказаха влияние върху емоционалното състояние на всички. Но забелязвам, че хората стават все по-изобретателни и намират начин и да спазят мерките, но и да продължат да се забавляват.

Ти неведнъж си определяна като „Най-добрият психолог на Югозапада“ и смело мога да кажа че е така. Какво обаче в цялата ти практика до сега, ти е направило най-силно впечатление.


– Благодаря за комплимента! Аз, както неведнъж съм казвала, работя най-вече с хазартно зависими. Това, което винаги ме е удивявало е самата личност на хазартно зависимия. Те са изключително интелигентни, емпатийни и емоционални хора, раздаващи се за околните, но изключително лоши със себе си. Именно тази характеристика на хазартната личност, е едно от нещата, които ме карат да продължавам работата си с тях, а дори да се замислям за център само за хора с тази зависимост. Ето ти информация от кухнята – имам проект за създаване на център по хазартна зависимост, но ще трябва да се свърши доста работа докато стигнем до реализация, включително да се мисли в посока спонсори и т.н.


Каква е разликата между тревожност и паник атака? Знаеш че много често, хората бъркат състоянията си..


– Тревожността води до паник атаки, но определено има разлика между двете състояния. Тревожността е нещо като компас за тялото и един вид аларма, че нещо в заобикалящата ни среда трябва да се промени. Паник атаката, най-лесно мога да обясня като следствие на „невзети навременни мерки“ след предупрежденията от страна на нашия организъм. Може би, тук би ти била полезна една картинка, която преди време направих за разликата между паник атака и инфаркт, защото това е най-честото объркване при хората – дали получават инфаркт или имат паник атака.



Какво е твоето наблюдение за живота по време на COVID-19? Какво ти липсва най-много на теб самата?


– Животът продължава и всички свикват с новото „нормално“, но се усеща една дистанция в отношенията между хората. За мен, лично, винаги най-трудно е било, когато затворят фитнесите. Не съм фитнес маниак, но обичам да ходя да тренирам, защото се разтоварвам. Свикнала съм редовно да ходя и когато затвориха залите ми беше най-неприятно, в момента също. Купих си някои уреди у дома, но определено не е като в залата.


Смяташ ли че има смисъл в мерките или „Народ който живее в страх, се управлява по-лесно“?


– Смисъл виждам в някои мерки, но някои са абсурдни. Не са толкова много хората, които тренират и затварянето на спортни зали и съоръжения е малко нелогично. Да не говорим, че всеки трениращ има самодисциплина и като поискат от него да спазва дистанция или определени санитарни изисквания – той ще ги спази. Но точно тук прозира поговорката, която си цитирал и някак в съзнанието ми винаги, когато говорим за мерките и ковид ситуацията, се прокрадва Оруел с неговата 1984 и тамошната двеминутка на омразата.

Успяха ли да заменят онлайн сесиите с пациенти, живият контакт? Имат ли същият ефект?

-Винаги най-добрият контакт е живият, но в тези времена, онлайн сесиите вършат страхотна работа. За мен е важно да се виждаме с клиента докато говорим, за да мога да проследявам реакциите и жестовете му, а до някъде, онлайн сесиите дават възможност като е в домашна среда, да бъде по-отпуснат. Има си и плюсове и минуси, но като нямаме алтернатива – възползваме се от това, с което разползагаме.

Масово се твърди, че хората работят по-ефективно от вкъщи. Кажи ми според теб и мнението ти на психолог, така ли е?


Различните хора имат нужда от различни условия, за да са трудоспособни. Факт, един интроверт, който по начало не е особено социален, би се чувствал прекрасно да работи от дома си и условията на настоящата ситуация, биха били доста благоприятни за него. Но хората, които имат нужда от жив социален контакт, може да достигнат до депресивни епизоди заради изолацията и това смятам, че по-скоро би ги направило по-малко продуктивни в работен аспект. Затова не смятам, че тук мога да отговоря едностранчиво.


Ще упражниш ли правото си на глас на предстоящите избори?


Задължително! Дълг на всеки отговорен пълнолетен гражданин е да упражни правото си на глас. Поне аз така виждам нещата.

В предишното ни интервю те попитах за нещо, което се наблюдаваше доста, а то е това, че много хора се връщаха при бившите си половинки. От страх от случващото се ли беше или хората се преоткриха отново?

– Мисля, че може би се погледнаха с други очи и си дадоха повече време. Бяхме свикнали да живеем твърде забързано и изведнъж ковид накара света да замръзне. Така хората започнаха да имат повече време едни за други и си дадоха шанс да се опознаят истински.


Тази година бяхме свидетели и на доста магнитни бури, които влияят на хората с по-лабилна психика и на тези със здравословни проблеми. Какво трябва да правят хората, ако чувстват неразположение по време на такъв период?


Може би е редно да се допиташ до лекар за съвет по темата от чисто физиологична гледан точка. В психичен план бих могла да препоръчам да се извършва някаква любима дейност, за която не винаги ни остава време – разходка в гората, физически труд в градината, разговор с приятел по телефона/на живо. Това са моментите, в които да спрем и да се огледаме за какво не ни е останало време напоследък.


Какво е мнението ти за кристалотерапията и рейки?


Както винаги съм казвала – ако човек вярва, че нещо работи и може да му помогне, то тогава това е неговата терапия. Аз самата въведох една доста нова и различна терапия, която не всеки би избрал да пробва – оргонитна релаксираща чакри терапия, която е комбинация от работата на оргонитите и елементи на хипнозата. Но има хора, за които това е единствената алтернатива и за тях конвенционалната психологична работа не е вариант.


В предишното ни интервю те питах как се виждаш след 5 години.. Нека намаля срока, как се виждаш след 2-3 години?


– Общата визия е същата – професионално израстване, но може би ще помисля в посока промяна на местоживеенето.


Обмисляла ли си да издадеш книга-наръчник по психология?


Обмисляла съм да пиша по теми, свързани с психологията, но не ми остава достатъчно време, за да оформя ясна концепция.


Различава ли се Десислава като психолог и Десислава като човек?


– Определено има разлика. Не мога да си позволя да показвам чувства и емоции в работата си, защото ако и аз и клиента се разплачем – на кого ще помогнем? Не е лесно, но съм успяла с течение на годините да създам границата между психолога и човека Десислава Безинска-Шеинкова. Все пак на работа трябва да успея да дозирам всичко.


Деси, благодаря ти за страхотното интервю. Надявам се COVID-19 да остане лош спомен за теб и близките ти хора. Обещавам, следващото интервю ще е видео и ще е по-дълго. Страхотна човек и професионалист си, бъди все така! Какво си пожелаваш и какво ще пожелаеш на нашите читатели?


– Аз ти благодаря за оказаното доверие и адекватните въпроси. Всеки път си изненадващ и мисля, че това те прави различен и те отличава от масата. Те затова и започнаха да те „крадат“ авторски. Пожелавам си повече хора като теб да срещам – зареждащи и мотивиращи, а на читателите ти пожелавам крепко здраве, щастие и реалистичен поглед.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!