Виновникът за усещането за парене, което получаваме при консумацията на люти чушки се нарича химично съединение-капсаициноиди. Веществата без мирис и аромат се намират в бялата част вътре в чушките. Когато пъхнете чушка в устата си, тези вещества се свързват с рецепторите, които реагират на болка от топлина в устата и гърлото, споделят от foodpanda.
Мозъкът получава съобщение за парливост и изпраща сигнали на тялото, за да отстрани горещото вещество, което води до повишена циркулация (засилва метаболизма), охлаждащо изпотяване, както и хрема и сълзящи очи. Болката води и до отделяне на ендорфини, естествените болкоуспокояващи в тялото ни.
Не всички чушки обаче са еднакво парливи. През 1912 г. химикът Уилбър Сковил разработва мярка за „лютивостта“ на лют червен пипер, наречен Органолептичен тест на Сковил. Пиперът се измерва в кратни на 100 единици и се отнася до това колко захар-вода е била необходима за разреждане на пипера до точка, в която дегустаторите вече не са могли да вкусят лютивостта.
Някои примери включват:
Сладка чушка – 0 единици
Халапеньо – 2500 до около 8000 единици
Кайен – 30 000 до около 50 000 единици
Червено Савино Хабанеро – 350 000 до около 577 000 единици
Най-лютият сорт чушки в света е Каролина Рийпър, официално въведена в книгата за рекорди на Гинес. Освен лютивината си чушката е и с приятен вкус!
