Колко лесно или трудно ще бъде преминаването на преходната възраст на детето се определя много преди настъпването на тази трудна възраст. Има много фактори, които влияят на това. Напоследък все повече внимание се насочва към теми като: психологическият климат на семейството, доверителни отношения с детето и т.н.
Това са наистина важни теми, но ето ви парадокс. Вниманието към личността на детето се увеличава от година на година, а пубертетът при подрастващите става все по-труден. Това става ясно от последните статистически данни.
Бих искала да разгледам с вас не онези теми, за които всички говорят, а тези, които наистина оказват влияние върху решаването на проблема.
TEMA №1 Една от грешките, която сериозно утежнява хода на юношеската криза, е липсата на трудова дейност в ранно детство. Това е много сериозен пропуск, водещ до нарушаване на развитието на личностните качества, както и на философията на ежедневието, което би помогнало на детето да премине по-лесно през тази преходна възраст.
Ето един нагледен пример с това как маймуната е станала човек:
Поради липсата на комфорт и достатъчно ресурси маймуната е решила да вземе пръчка и да я използва практично, за да подобри условията си на живот. Опитът от външната трудова дейност позволил на маймуната да започне подобен процес и във вътрешното си пространство.
С други думи, след като се е научила да обработва земята, маймуната започнала да „обработва“ и мозъка си. Да развива амбицията си, емоционално-волевата сфера, паметта, мисленето и други способности, необходими за нейното съществуване, което в крайна сметка я е направило личност.
А как се развива едно дете днес? След като премине игровата дейност в ранна предучилищна възраст, би следвало да дойде ред на трудовата дейност (която учи детето да „преработва“ собствения си мозък), а след това и на образователна дейност, заемаща нейното място паралелно с трудовата.
Но трудовата дейност на детето е пропусната в почти всяко второ семейство. Поради нейното отсъствие детето няма възможност да придобие необходимите умения за спокойно преминаване през юношеската криза:
•Волята не се формира: Отстоявам своето право, но нямам никакви задължение.
•Липса на уважение към по-възрастните: Аз не съм се опитвал да правя това, което правите вие, така че не мога да оценя вашия успех и резултатите от вашите дейности.
•Оформя се колосална пропаст между амбициите, подкрепени от снимки от социалните мрежи, и реалните резултати от собствените им дейности.
• Формира се заучена безпомощност: връзката между днешното образование и бъдещия успех е много слаба: Аз завърших училище, но почти нямам резултати.
• Издръжливост, търпение, способност за създаване на обща кауза. Тъй като ядрото на комуникацията не се формира, което пък съответно пречи да се формират приятелства със здравословни и постоянни интереси.
• В крайна сметка ежедневното мислене на детето остава в една такава ембрионална форма, че то дори не е в състояние да осъзнае дали е щастливо. И причината за неговата мрачност НЕ се дължи на лошия психоклимат в семейството или на факта, че е бил попитан с грешен тон за това как е преминал денят му.
Това е само малък списък от това, от което са лишени много съвременни юноши поради факта, че не са свикнали да работят своевременно.
Другият основен проблем между родители и тийнейджъри е, че те изобщо не се чуват.
И ако юношите не чуват родителите си, тъй като все още не са се научили как точно, то родителите нямат такова извинение.
⠀
Затова подготвихме за вас отличен речник-преводач за едни от най-популярните тийнейджърски фрази.
В класа имаме само идиоти – няма с кого да общувам!
ПРЕВОД: Не мога да намеря общ език със съучениците си, те не ме приемат.
НЕ КАЗВАТЕ: Може би проблемът е в теб? Трябва ти да изградиш връзка с тях!
КАКВО ДА НАПРАВИТЕ: Разширете неговия социален кръг извън училище (клубове, спорт, групи по интереси)
Нашата госпожа по физика е пълна глупачка!
ПРЕВОД: Не ми харесва физиката
НЕ КАЗВАТЕ: Не може да е глупава, само защото е учителка!
КАКВО ДА КАЖЕТЕ: Да ти помогна ли с физиката? Имаш нужда от допълнителни часове?
Защо изобщо се нуждаем от това висше образование?!?
ПРЕВОД: Разбирам значението на образованието, но се страхувам да кандидатствам.
НЕ КАЗВАТЕ: Не разбираш ли важността?!? Ако не завършиш университета, ще станеш боклукчия!
КАКВО ДА КАЖЕТЕ: Сигурна съм, че ще отидеш в колеж, което ще бъде наистина вълнуващо за теб!
Остави ме на мира / М*мка му!
ПРЕВОД:Наистина искам да съм сам/сама
НЕ КАЗВАТЕ: Я, се извини! Първо ми кажи как мина училището и след това ще оставаш сам/сама!
КАКВО ДА КАЖЕТЕ: Искаш ли да поговорим, отворена съм.
НИКОЙ не е приятел с мен, никой няма нужда от мен, никой не ме обича.
ПРЕВОД: Отдели ми малко време да ме изслушаш!
НЕ КАЗВАТЕ: Е, как е никой?!? Ето, виж аз, баща ти … Нека ти намерим и още приятели! Аз ще реша твоите проблеми..
КАКВО ДА КАЖЕТЕ: Кажи ми какво те притеснява. Знам чувството, чувствах се същото като теб.
Но нека, не се лъжем! Няколко насърчителни фрази няма да са достатъчни за подобряване на отношенията между родител и тийнейджър. Тази ситуация изисква отговорен подход към проблема, търпение и последователни действия. Затова създадохме маратона “Родител и Тийнейджър”, седем дневна програма-пътеводител за всеки родител за комуникация с неговото дете-тийнейджър.
Нека се научим да бъдем мъдри родители и да подкрепяме децата си в този труден за тях момент!
ПРЕДИ Маратона изгледайте БЕЗПЛАТЕН Уебинар “7 стъпки към тийнейджъра”
