Петя Радева: Призванието ми е да бъда майка! (ИНТЕРВЮ)

 

Днешното ми интервю е с един от най-популярните текстописци в България, а именно невероятно талантливата Петя Радева. Как сподели тя пред и коя е музата ѝ за направата на хитове, прочетете в следващите редове.

Петя, здравей. За мен е голяма чест да взема интервю от толкова популярен и доказан текстописец като теб. Искам да те попитам как си, какво правиш?

– Здравей и от мен! Първо, искам да ти благодаря за интереса към мен и моята личност! Благодаря ти за вниманието, радвам се, че живота ни среща точно тук и сега, защото на въпроса „Как си?“, ще отговоря, че никога не съм била по-добре! Години наред се лутах във връзки, в които не се чувствах добре, мислейки, че аз просто трябва да бъда с някой.Трябва, защото жената е слаба сама.Трябва, защото жената не е завършена, бидейки сама.Трябва, защото жената не е мъж и има нужда от такъв, за да живее нормално. Е, не. Не трябва. Не трябва да мислиш, че някой друг ще те направи щастлив. Не си роден половин човек, за да търсиш другата си половинка. Чак ме е срам да си кажа колко добре се чувствам сама и адски егоистично пазя личното си пространство. А какво правя ли? Радвам се на себе си и на начина, по който се чувствам! (усмихва се)

Ти си един от най-предпочитаните и търсени текстописци в България. Радва ли те този факт и как реагира в началото, когато ставаше все по-търсена от изпълнителите?

– Преминах през еуфорията, която ми носеше работата ми. Станах по-улегнала и по-сдържана от към емоции. А и мисля, че е нормално, все пак, почти шест години пиша текстове. Но в началото, беше буря. Толкова силно преживявах всяка песен, че не можех да спя! Нямаше да е здравословно, ако тази емоция беше продължила. Сега просто си върша работата, естествено със същата любов. Ако любовта я няма, нямам място и аз тук.

Има изпълнители, които идват при теб с конкретна идея за текст или някаква дума или фраза.. Има ли обаче такива, които те оставят свободно да твориш?

– Има, Слава Богу, са повече вторите, защото няма нищо по-прекрасно и вдъхновяващо от това, някой да те остави да правиш това, което искаш.Тогава си във вихъра си и тогава си себе си.

Сега ще те попитам въпрос, който не знам дали са ти задавали често.. Помниш ли кой текст написа най-бързо?

– Всички композитори и изпълнители, с които съм работила са наясно, че аз харесам ли дадена песен, я пиша и за десет минути. Е, с времето оставям нещата, преди наистина буквално стрелях телкстовете. Ще дам за пример песента на Ваня и Джена „Все ти го отнасяш“, защото тази песен ми е една от първите и там нещата станаха светкавично.



За да бъде успешен един творец, то той трябва да има муза. Кажи ми, каква е твоята и имало ли е момент, в който не ти е било до нищо, а си поела ангажимент?

– Странното при мен е, че ако съм щастливо влюбена, не мога да пиша. Нямам вдъхновение. Муза ми е мъката. Трябва да страдам или просто да преживявам тежко някоя раздяла, за да пиша. В тоя ред на мисли, отдавна не ми се е случвало да съм в това състояние и леко взех да се притеснявам за музата си! (смее се)


Как се твори във времена на пандемия? Повлия ли ти масовата психоза от новините и всичко случващо се?

Повлия ми, защото аз имам и друга работа освен писането. Работя в ресторант, обожавам си работата и казвайки ни „Вие няма да работите“, неминуемо повлияха на емоционалното ми състояние.
Имах обаче много време за моят син, Денислав.
Какво ли не правихме заедно, беше прекрасно! Дадохме си време, което в нормални условия, нямаше как да си дадем, за което често съм страдала.

Успя ли да те подмине вируса или имаше досег с него?

– Слава Богу, подмина ме! Подмина мен и моите близки, моето семейство!Пожелавам на всички, да нямат досег с него, но и с един друг вирус, който се казва злоба. Той е по-страшен от ковид и оставя повече щети. Да бъдеш добър е най-добрата ваксина и вярвам, че съм ваксинирана. Така живея и така се старая да бъде! Защото знам, че някой от горе, брои ваксинираните.

Има ли изпълнител с когото все още не си работила, но смяташ че ще му отива да изпее текст написан от теб?

– Иска ми се да работя с Джена, имаме прекрасни отношения с нея, дори да не сме изкарвали обща песен все още. Прекрасен човек е. Много неща ме разочароват напоследък, но тя е тази, която ме е очаровала. Много ми се иска да напиша текст и за Емилия. Все жени с прекрасни гласове, кой няма да се радва негови думи да бъдат изпяти от тях?


Какво не знаят хората за Петя Радева, но би искала да научат?

– Не знам какво знае масата за мен, важно е какво знае някой, лично! Всеки, който съм допуснала в живота си, всички, които обичам! Важно ми е за тях каква съм, какво биха казали за мен.
Но ако трябва да знаят едно нещо, то е, че най-важното призвание в живота ми е да бъда майка. Всичко се върти около това! Как живея, как действам, какви неща върша, какво говоря! Всичко е свързано с това! Искам за моето дете да бъда пример, така се стече живота ми, че за него съм и баща и майка! Надявам се и в двете роли да съм добра.


Ако не беше текстописец, каква щеше да станеш?

– Текстописец съм сега. Каква ли не съм в останалото време. Както вече казах, имам и друга работа. Това е просто пътуване, просто спирка, не знам още колко дълго ще съм на нея. Живота е приключение, интересно ми какво още ще ми поднесе. Обожавам писането и чувствата, които влагам в него, но знам, че пътя ще ме отведе и до други места.



Имало ли е момент, в който ти е идвало да се откажеш?

– Имало е. И има. Това рано или късно ще се случи, защото човек трябва да умее да си тръгва достойно. Няма нищо вечно в този живот.


За финал, разкажи ми забавен момент от създаването на някоя песен.

– Не мога да се сетя за един такъв. Винаги е забавна комуникацията с изпълнителите. Или моментите, в които ти звънят и като при психолог, изказват всичко, което са преживяли. В такива раговори са минали часове.


Петя, благодаря ти за страхотното интервю. Пожелавам ти да винаги да бъдеш толкова талантлива, да надграждаш себе си и да имаш много поводи за усмивки. Какво си пожелаваш ти обаче?

– Сърдечно ти благодаря, да ти се връщат пожеланията. Аз си желая здраве, за мен и близките ми. Всичко друго е Божа работа. Не знам какво ще ми поднесе живота, но знам, че ще го чакам с любов и винаги това ще е водещото чувство в действията ми!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!