Христос Воскресе!

 

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! – с този поздрав, християните се поздравяват по случай най-светлият прязник, а именно Въскресението на Божият син Иисус Христос – Великден.

В отговор на ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! се казва ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ!

Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Католическата и Протестантската църква също отбелязват Възкресение Христово.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 6 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки):Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!,

на което подучено лице отвръща:Кой є този Цар на славата?.

Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква:Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.

Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например: ако пълнолунието е на 1 април Великден ще се пада в следващата неделя.

Това ограничение е въведено, за да няма два пъти Великден в период от една календарна година (което е възможно при Пасхата).

Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден е, че по отношение на Великден православните спазват допълнителното изискване, Великден да не съвпада с еврейската Пасха. В случай на такова съвпадение католиците и протестантите отбелязват Великден, а православната църква го отлага с един лунен месец.

Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено седмица по-късно.

Същевременно Пасха се изчислява според новолунието, а времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската Пасха.

Една от причините, „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по Грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва Пасха. Освен това с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта.

Спрямо Великден се определят и подвижните празници, докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на Григорианския календар.

Източник: Уикипедия

Снимка: Интернет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!