Днешното ми интервю е с един изключително успешен, млад и много талантлив човек, а именно Анди Стефанов, по-популярен като Андро. Андро е композитор, текстописец, изпълнител, водещ на подкаст и тепърва ще разгръща потенциала си. Искам да му се извиня публично, защото интервюто ни трябваше да излезе преди две седмици, но излиза чак сега. Какво сподели той пред мен, можете да прочетете в следващите редове.
Здравей Анди. Първо, искам да ти благодаря че прие поканата ми за интервю. Кажи ми как си, къде те хващам?
– Здравей! Добре съм, буквално до преди малко вършех работни неща, сега се прибирам и ще отговарям на въпроси в Instagram, както и ще направя интервюто с теб.
Доволен ли си от факта че си продуцент и композитор? Радва ли те, когато твоя песен се превърне в хит?
– Композирането ми носи най-голяма емоция в момента. Всъщност, аз съм човек на етапи и сегашният ми етап е композирането. Има някаква магия в това да правиш нещо за конкретен изпълнител и в последствие, парчето да гърми навсякъде и да се кефят меломаните, без дори да подозират, че именно композитора е сред тях и се забавлява и той.
Това ли бе всъщност детската ти мечта?
– Да, да се занимавам с музика бе детската ми мечта на 100%! По-скоро ми беше цел, не мечта. Учил съм пеене от 4 годишен, след това музикалното училище във Варна ме доразви като човек и ми помогна да открия ново нещо за мен, а именно композирането.
А коя е твоята любима песен, направена от теб за някого?
– Трудно ми е да кажа, но.. Не мога да ги деля. Те са ми като деца. Парчетата които направих с Гери-Никол в началото като композитор, те са ми много на сърце – говоря за „I’m the Queen“, „Готина и луда“ и „Напра’о ги убивам“. А от поп-фолк парчетата „Ако искаш“ на Фики и „Нарцис“ на Цветина са ми най-любимите.
А коя е твоята любима песен от твоето творчество до момента?
– Имам една балада, която много си обичам – „Нито ден“, а от по-бързите „Знаеш как“ и „#Набара“.
Баладата „Нито ден“, посветена ли е на някого?
– Преживяна е, да. Голям процент от песните ми са преживяни.
Даваш ли сметка, че си участвал в направата на едни от най-големите хитове на Гери-Никол?
– Тогава беше друго време. Харесваха се различни неща. Определено бяхме много иновативни и до голяма степен сме една от причините да се отвори по-широко вратата между поп музиката и поп-фолка. Трябваше да се отворят по-рано тези врати. Смело мога да кажа, че поп музика вече почти няма в България. Налице е поп-фолка и в това няма нищо лошо. Тъжно ми е, че много изпълнители преминаха в поп-фолка, защото ще им донесе дивидент, а не защото им идва отвътре. Публиката го вижда. Има и другата крайност, идва им отвътре да правят поп-фолк, но не им се получава. Човек трябва да си знае мястото.
Ти си един завършен артист. Композираш, пишеш текстове, усещаш нещата.. Малко изпълнители могат да се похвалят с това. Това ли е обаче формулата за успех?
– Формула за успех.. Хм, може би. Хората казват че щом си композитор, значи ти е лесно. Аз обаче мисля, че трябва да усещаш нещата. Да усещаш себе си в различни ситуации и да реагираш на място. Търпението е важен коз за успеха, особено в България. Ако не си търпелив тук, то тогава това не е твоето място. Теста на славата и парите е нещо много коварно. Да, много хора се провалят на него. Младите хора си мечтаят да бъдат популярни. Нека вземем потребителите на Instagram. Виждаш какво се случва, те са готови на всичко, за да са популярни, да подражават някому, да събират харесвания.. Малко хора си дават сметка, че това нещо не е толкова лъскаво, колкото изглежда. Ако преминеш успешно теста, живота ти се отплаща. Това че си популярен обаче, не значи че си успешен. Нека не бъркаме нещата.
https://www.instagram.com/p/CNPqQcXLpwK/?utm_medium=copy_link
Смяташ ли че имитирането на щастие в социалните мрежи е проблем? Младите искат да подражават на хора, които всъщност не водят толкова хубав начин на живот и се получава омагьосан кръг..
– Имитирането на щастието, води до глобален проблем. В момента обаче, в който станат популярни хората, виждат всъщност, че нещата не са такива, каквито са изглеждали. Малко или много, хората сме егоисти и бягаме от нещата, които ни натъжават или не носят удовлетворение. Все пак, когато се изгориш на котлона, не го пипаш повече, нали?
Според теб, парите и славата променят ли хората или показват истинската им същност?
– Според мен, парите не променят хората, а хората промениха парите. Парите станаха основна цел, вместо средство за постигането на целите.
Как ти повлия COVID-19 пандемията? Какво прави по време на пандемията? Имаше ли момент, в който искаше да се откажеш от музиката?
– Работих доста активно по време на пандемията. Да, не е приятно да стоиш затворен вкъщи, да няма къде да излезеш. Ако си спомняш, март 2020, хората носеха маски, ръкавици, очила, само дето не бяха с костюми. Не ми повлия пандемията добре, не бях окей, а и всички качихме по някое и друго килце по време на пандемията.. (смее се) Не искам повече да продължава, определено.
Как дойде идеята за Mashup-а с Теди Александрова и Емрах? Вярно ли е, че се подготвя и втори?
– Ние с Теди Александрова сме нощни птици и в един разговор по телефона, ми предложи да се съберем тримата с Емрах и да направим Mashup. Тя искаше да направим не поп-фолк, а старите поп парчета, които са легендарни. Имах инструментал на „Твойта майка“ в по-модерен вариант, но не ми идваше времето. За около час, аз го финализирах и беше готов. Два дни по-късно, трябваше да го запишем, а на третия, трябваше да се снима клип – Теди Александрова беше организирала всичко. Забавлявахме се супер много. Вечерта преди клипа записвахме до късно, а сутринта тръгнахме за Пловдив – там снимахме. Емоцията ни надделя и направихме абсолютно всичко на ниво, въпреки умората ни от записите. На този етап нямаме планиран втори Mashup, но ще ти издам че с Емрах имаме демо вариант, който е кавър, но не сме работили активно и не е плануван за сега.
Доколко е важно да усещаш изпълнителя, за когото правиш музика?
– Знаеш ли, парите не са движещото при мен. Ако не усетя някого, просто няма смисъл. Трудно е, но има хора с които се усещаме и резултатите са на лице.
Нека поговорим за „Другата“ – бомбата на Ивайла и Диона. Парче, което гръмна навсякъде и се превърна в един от хитовете на 2021.
– С Диона преобладават позитивните емоции и се усещаме. Познавахме се от години, но не бяхме си общували за някакъв период от време, но впоследствие, работим заедно. Да, предстои да излезе нещо много ударно от нея в новият ми стил, надявам се да се хареса от феновете.
Кога разбра, че си станал популярен?
– Не е имало такъв момент. Аз съм обикновено момче, направило си студио и живеещо под наем. Работя с хора, които вярват в мен, оценяват труда ми и нещата се случват. Не чувствам да съм се наредил до имена като Даниел Ганев например. За мен, той е номер едно. Топ е! Той има качествата да бъде успешен – има невероятна техника и собствен стил. Грозно е, че много композитори нагло се опитват да копират Даниел Ганев. Музикантите го чуваме и забелязваме. Нека всеки изпъкне със собствен стил.
Успя ли обаче да изградиш стила, който искаш или работиш в тази посока?
– Не съм сигурен. Няма как на 100% да го изградиш това, което е в главата ти. Тепърва предстоят доста песни да излязат и да се наложа като стил. За мен е важно хората да се кефят на парчето, да има изпълнителят участия и да се случва всичко по най-правилният начин.
Какво не успя да направиш през 2020?
– Исках да направя школа за развитие на млади таланти, които да развиват музикалните си умения. Нека си го кажем, повечето хора в музиката в момента, нямат музикално образование и не знаят реално как се случват нещата. Слушателя няма представа как се случват нещата отвътре. Прави се музика, пишат се текстове, работи се по видеоклип, а това, повярвай ми, коства много енергия и време. Те виждат само готовият продукт, песента в YouTube и в дискотеката. Създаването на един проект е доста дълъг процес.
Няма как да не те попитам и за твоят подкаст „На маса“, който се отличава от другите. Кажи ми обаче, как се решаваш кого да поканиш?
– „На маса“, съществува в главата ми като идея още преди години. През далечната 2017, аз стартирах In The Building с идеята да продуцирам изпълнители, а „На маса“ да бъде онлайн предаването, в което хората да ги виждат. Интервюта, бекстейдж кадри и всичко. Промениха се плановете обаче.. Септември 2020 с Джордан, се появи първият епизод. Нямах опит, не е лесно, микрофони, осветление, въпросите.. Тъй като съм без сценарии – сложно е. Идеята ми е, зрителя да се почувства по-близо с гостите, всякаш сме седнали на кафе. Има си своята емоция, определено и се радвам на хубавите отзиви. Да, леко съм го занемарил сега, но ще му дойде времето. Колкото до гостите.. Искаше ми се да има всякакви популярни личности, с които един зрител да прекара повече време. Не е идеята да бъдат само мой приятели, а успешни хора – влогъри, блогъри, модели, изпълнители и други.
Кажи ми нещо, каква е разликата между Андро преди 5 години и Андро сега?
– Аз преди пет години бях много неуверен, без възможности и по-наивен.
Ако можеше да върнеш времето назад би ли го направил и какво би променил?
– Да, защо не. Не бих променил нещата, които ми са се случили, по-скоро бих бил по-настойчив и бих отстоявал себе си.
Кои свой три черти определяш като положителни?
– Аз съм разумен и преценявам ситуациите, раздавам се за хората доста, но то по-скоро е минус. Третото ми качество е, че съумявам да се превъзпитавам, дори да ми е трудно.
Ами три негативни?
– Както казах, раздавам се за хората. Може би, от време на време съм леко мързелив. Третото ми негативно качество е, че веднъж разочарован, прекратявам контакт, без да дължа обясняние.
И за финал, какво искаш да ти се случи през тази година?
– Пожелавам си да бъда смирен, да не кривя от пътя си. Пожелавам си да се чувствам свободен, не само аз, а и всички читатели и ако можем да бъдем по-добри хора, нека го направим.
Андро, много ти благодаря за топлото отношение и затова, че си толкова позитивен и добър. Не се променяй, остани себе си. Пожелавам ти много лични и професионални успехи.
– Благодаря и аз, до нови срещи!
https://youtu.be/7qvBJurVuZg
