- Здравей, Денис. Дълго време се чудех как да те представя точно, защото се занимаваш с доста неща. Затова, моля те, представи се ти.
Здравейте и благодаря за поканата за това интервю.
Аз съм Денис Никифоров, психолог, творец и човек, който вярва, че изкуството е една от най-чистите форми на терапия. Основател съм на школа Magic Art & Psy, едно пространство, в което психологията и изкуството се срещат, за да помогнат на хората да се докоснат до себе си. В своята практика съчетавам индивидуални психологически консултации, арт-методи и различни форми на творчество, защото вярвам, че човек израства, когато започне да изразява онова, което дълго време е мълчал.
- Правим това интервю, когато 2025 година е почти към своя край. Каква беше тя за теб?
Годината беше изпълнена с цветове, промени и осъзнавания. За мен всяка година е цикъл, в който има и светлина, и сянка. Вярвам, че това, което преживяваме, зависи изцяло от нашата енергия и начина, по който гледаме на света. 2025 беше година на дълбока трансформация, на приключения, пътувания, нови хора и нови възможности. През 2025 година, отново си напомних, че смисълът е в простите неща в усмивката, в присъствието, в споделената енергия.
- В професионален план можеш да се похвалиш с доста отличия. А как си в личен план? Имаш ли истински приятели?
Да, тази година беше силна и в професионален аспект. Школа Magic Art & Psy беше отличена като Център за личностно и творческо развитие на годината, а аз получих признанието Психолог от наградите Мода, Шоу и Бизнес Топ 10 на Красимир Недялков. Истинската награда за мен са хората, тези, с които споделям пътя си. Имам щастието да бъда заобиколен от автентични приятели, с които се чувстваме като едно голямо семейство.
- Работиш с деца и възрастни и определено има разлика между двете. Можеш ли да обясниш?
Разликата е огромна, но връзката е една и това е родителят. Децата често са огледало на семейната динамика. Те проявяват симптомите, които родителите не изричат. Затова в моята практика винаги работя с цялата система и с децата, и с родителите. Проектът ми за балансиране на връзката родител–дете, който вече надхвърля три години, показа на много семейства, че хармонията започва не от детето, а от възрастния, който го отглежда.
- Какво всъщност означава „вътрешното дете“ от психологическа гледна точка?
Вътрешното дете е нашият автентичен Аз. Това е онази част, която някога е вярвала безусловно, мечтала смело и се е радвала без причина. То носи в себе си и болката, и радостта на ранните ни години. И ако го пренебрегваме, то започва да се проявява чрез страхове, несигурност и емоционални блокажи, да се срещнеш със своето вътрешно дете означава да си позволиш да се обичаш истински.
- Смяташ ли, че живеем в едно тъжно общество с усмихнати снимки?
Да, често виждаме усмивки, зад които стои умора, но това не е лицемерие, а по-скоро зов за любов. Вярвам, че човек се усмихва не само, за да покаже щастие, а за да си го припомни, ако насочим вниманието навътре, вместо да гледаме съседа, ще започнем да се усмихваме по истински начин.
- Организираш събития в Благоевград, а градът е доста подценяван. Как успяваш или просто нямаш конкуренция?
Благоевград е жив, творчески и енергичен град. Аз не гледам на колегите като на конкуренция, а като на съмишленици. Място под слънцето има за всички, които работят с любов и отдаденост. Школа Magic Art & Psy вече навърши шест години през тях създадохме стотици събития и арт-проекти проекти не само в Благоевград, но и в София, Пловдив, Велико Търново, както и международно в Англия, Дания, Гърция. Имаме и онлайн програми, с които достигаме хора по целия свят. Аз смятам, че когато човек работи със сърце, хората го усещат.
- На какво те научи животът до тук?
На търпение, благодарност и баланс, на това, че не всичко трябва да бъде разбрано веднага. Някои неща просто трябва да бъдат преминати. Животът ме научи да оценявам малките моменти като тишината, погледа, жеста и за мен в тях е истината.
- Малкият Денис гордее ли се с човека, който си днес?
Да, мисля, че се гордее, но по-важното е, че се радва, защото му давам любов, внимание и време. Това е най-големият подарък, който можем да направим на себе си.
- По какъв начин потиснатите емоции от детството продължават да влияят на възрастния човек?
Те се проявяват във връзките ни, в начина, по който обичаме, в това колко позволяваме да бъдем обичани, когато вътрешното дете е изплашено или отхвърлено, възрастният човек става или твърде затворен, или твърде зависим. Изцелението започва, когато си позволим да почувстваме отново онова, което някога сме потискали.
- Какви са най-честите признаци, че нашето вътрешно дете е „наранено“?
Страх от изоставяне, отхвърляне, вина, срам, прекалено желание за контрол. Всичко това са защитни механизми и, когато ги разпознаем, не бива да се критикуваме, а да ги приемем с любов, защото някога те са били нашият начин да оцелеем.
- До къде се простират мечтите ти?
Не обичам граници, мечтая без рамки, но за мен по-ценно от мечтите са реалните резултати, защото те показват, че сме повярвали достатъчно в мечтата, за да я превърнем в реалност.
- С какви чувства ще изпратиш 2025 година?
С благодарност. 2025 година ми даде увереност, вдъхновение и още по-ясна посока. Взе ми всичко, което вече не ми служеше като стари модели, ситуации и ме остави по-съзнателен и по-смирен.
- Кога се чувстваш истински щастлив?
Още със ставането. Щастието е вътрешна нагласа, не събитие. Всеки ден е шанс да започнеш отначало и да избереш светлината.
- Какво за теб е приятелството?
Приятелството е баланс между даване и получаване. Истинските приятели са онези, пред които можеш да бъдеш себе си, без маски, без очаквания. Някои идват, за да останат, други, за да ти покажат нещо. Всички обаче имат смисъл.
- Какво си пожелаваш ти и какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Пожелавам си Любов с главно Л към себе си, към живота, към всичко, което е. А на читателите същото. Да не се страхуват да чувстват, да мечтаят, да бъдат уязвими, защото именно там, в уязвимостта, се ражда нашата сила. Пожелавам любов и светилна на всички!
Журналист: Петър Ангелов
Дигитална корица: Паулина Щерева
