В деня на Свети Харалампий, представям ви интервюто си с един човек, който е добре познат на широката аудитория от ефира на Агро ТВ. Неговото име е Валери Станев, а какво сподели той пред мен, четете в следващите редове.
Искам да ти благодаря, че пое поканата ми за интервю. И да те попитам първо как си, къде те намирам.
– Благодаря и аз за поканата. Отдавна отшумя еуфорията по празниците и вече съм в работен режим. Началото на годината ми е най-тегаво, защото е зима, а обичам лятото. Денят е кратък, или ще е студено, или ще е без слънце, отпуските са далече. С две думи – депресиращ сезон (смее се). Но това е положението, ще използваме работата като терапия.
Ти си сред най -разпознаваемите лица на Агро тв. Разкажи ми има ли го вълнението всеки път, когато заставаш пред камерата или вече претръпна
– Не просто заставането пред камера, а въобще телевизията като специфика на работа си е тръпка. Някои го определят даже като болест. И е така. Пристрастяваш се и работиш с удоволствие. И не си гледаш часовника, не те интересува делничен ден ли е или почивен. В последно време не участвам толкова активно в дейността на Агро ТВ, но имам зад гърба си десетина доста силни творчески години в тази медия. И ако искаш вярвай, доволен съм, че те преминаха именно в тази нишова телевизия, а не в някоя от големите национални медии. И веднага се аргументирам. Агро ТВ е специализирана медия в областта на земеделието – истински действащ и динамичен бизнес. Благодарение на работата си имах възможността да се срещам с хора, избрали този професионален път на развитие, да разказвам техните истории, да представям техните проблеми, но и успехи, да съдействам, ако беше възможно… С други думи- намирах някаква полезност в дейността си, а не да хабя енергия в търсене на ежедневни зрелища като катастрофи, убийства, грабежи и безсмислени политически дрънканици, така обичани от водещите ни национални телевизии, защото сеирът означава гледаемост. Гледаемостта пък вдига рейтинга. Рейтингът привлича рекламодателите, а това означава да идват пари. А телевизията иска пари. В Агро тв основен финансов донор са най-големите фирми за земеделска техника, семена, торове, препарати за растителна защита и др. Та с две думи – работата е интересна, защото постоянно има какво ново да научиш – като технологии, продукти, световни иновации… Земеделието отдавна не е това, което беше. А относно говоренето пред камерата- да, винаги има вълнение, хахаха, дали няма да ми се заплете езикът на някоя дума, като например Неоникотиноидните пестициди.
Няма как да не отбележа, че изглеждаш добре и си в страхотна форма. Нека те върна на пандемията и ограниченията от нея. Как успя да поддържаш тази физика по време на локдауни и неработещи фитнеси..
– За всички ни беше много стресиращо, дори не искам да си спомням за този период. По-страшното беше, че много хора нямаха възможност да работят. Спортуващите по-лесно намираха решение- лостове в квартала, тичане в парка, лицеви опори и дъмбели вкъщи…Има ли желание винаги има и решение. Който го мързи, винаги ще намира оправдание. Така че поддържах някакво мускулно натоварване, но тренировката в залата си е друго нещо. Важното е да умееш да се адаптираш в ситуацията. Защото така наречените локдауни и цялата тази не много ясна история с коронавируса ни се отрази не само физически, но и психически. Но ето, всичко е зад гърба ни и продължаваме напред. Другото важно нещо, говорейки за фитнес и спорт въобще, е да имаме достатъчно добра мотивация. А мен ако питаш- най-хубаво е сам да си си мотивация. Тоест – да постигаш резултати и постоянно да се стремиш да ги надграждаш. За мен е важно да се харесвам, заставайки пред огледалото, и не мисля, че суетата в поносими мащаби е лошо нещо. Като казвам суета, нямам предвид да изпадаме в истерия заради някоя нова бръчка по лицето. Бръчките са печатът на живота, доказателствата, че сме обичали, че сме преживявали, че сме се смяли, че сме страдали, че сме се възторгвали, плакали или гневили, че сме изпитвали емоции, че сме живи хора…Не са страшни бръчките по лицето, а тези на душата, невидимите, които не те загрозяват, но болят….
От колко време ходиш на фитнес?
– Никога не съм обичал спорта. Нито като ученик, нито по-късно. Но както е известно, годините и гравитацията не прощават на никого. Един ден се погледнах в огледалото, помня, че беше лято, да съм бил на 41, 42 години, там някъде, и реших, че така не може да продължава. Тръгнахме заедно на фитнес с моя син, който тогава беше в горните класове на гимназията. Ако не се откажеш в първите месеци, после е по-лесно, защото вече виждаш резултати и те те мотивират да продължаваш. А с годините тренировките ти стават навик и необходимост, и с удоволствие ходиш да се чанчиш с железото, както се изрази мой колега, ха ха…Сега съм на 56 години и още страдам, когато пропусна тренировка.
Разкажи ми как се запали по журналистиката, това ли беше мечтата ти от малък?
– Не. Като малък исках да стана пожарникар, защото родителите ми бяха подарили за някакъв празник играчка пожарна кола. В годините на казармата пък реших, че искам да стана актьор. Даваха отпуски и се явих без всякаква подготовка във ВИТИЗ. Тогава така се казваше. Даже издържах първия изпит, представяхме нещо по наш избор. Но истината е, че от малък обичах да пиша, в казармата дори ми публикуваха някои неща, на армейска тематика, разбира се. Бях набарал някаква механична пишеща машина…С журналистиката пътищата ни се кръстосаха много по-късно, в телевизия Евроком Плевен. Имаше обявено място с конкурс за репортер и водещ. Взеха ме и работих там около десетина години, докато една нова за българския пазар фирма със смешно име купи телевизията, съкрати целия тв екип и на практика пусна кепенците. Кошмарно преживяване. След него се озовах в София и в Агромедия, която по-късно придоби Агро ТВ.
Какво хората не знаят за теб?
– Не знаят, че преди журналистиката половината ми трудов стаж е в модния бизнес. Не знаят, че имам и художествено образование, и че планирам за 60-тата си годишнина, само след 4 години, хахаха, да направя самостоятелна изложба най-накрая. Не знаят, че пиша в момента любовен роман, действието се развива на бреговете на Егейска Турция, Божа работа е кога ще го завърша…но е много интересен, да се похваля. Работното му заглавие е Вкусът на нара. Не знаят, че за ужас на моралистите, пиша пикантни текстове за песни, снимам клипове…Последната такава творба е кулинарно-еротичният шедьовър – песента „Торта“, хахаха…Но тя не е за емоционалните мазохисти у нас, а за хората, които си позволяват да се забавляват.
Ти си човек, който обожава да пътува. Кои са дестинациите, които искаш да посетиш през 2023 година
– Има една мисъл на Св. Августин, която много ми харесва- че Светът е книга и който не пътува е прочел само първата страница. Затова съветвам всеки да пътува. Когато и където може. А иначе желания и мечти много. Лошото е, че всичко е свързано с пари и време. Обожавам лятото, слънцето, морето…Обичам да почивам в Турция. Близо е и има всичко за качествена отпуска. Иначе бих се вписал добре в Южна Африка, Йордания, Сингапур… Това са скромните ми мечти, които май ще трябва да изчакат малко, защото в най-скоро време очаквам внуци.
Как се виждаш след 5 години?
– С внуците в ръце, на някое екзотично място. И докато чакам да ми донесат коктейла, им показвам на телефона си това интервю и им обяснявам какъв страхотен дядо си имат…
Ако можеше да върнеш времето назад би ли го направил?
– Не. Не искам никакво време да се връща. Чувствам се супер и ако бих искал нещо, то е да имам още много време пред себе си оттук нататък.
Можеш ли да кажеш, че имаш истински приятели. Вярваш ли в приятелството?
– Мисля, че с годините човек променя за себе си смисъла на думата приятел с тенденцията те – приятелите, да стават по-малко, но по качествени. Както и да поставя по-ясно разграничение между понятията приятели и познати. Мисля също така, че приятелството е силно надценявано и крехко, особено днес, и много уязвимо под напора на различни обстоятелства. Лично аз имам не повече от двама-трима човека, които мога да нарека приятели. Но всеки човек има нужда от приятели. Това са хора, които със своята специалност правят живота ти по-цветен, по- поносим, а взаимната загриженост ти носи доза сигурност. А и какво са празниците без приятелите?
А вярваш ли в любовта?
– Сложен въпрос. След като има измислена дума за любовта, значи я има. След като тя- любовта е вдъхновявала през вековете писатели, художници и всякакви други творчески личности, няма как да я отречем. Истина е също и това, че много престъпления са направени в нейно име. Явно ни е закодирано това състояние в определен период на живота- влюбването. Но моето мнение е, че при различните хора любовта идва с различна сила. При едни граничи с оглупяване, при други- с вдъхновение, при трети е като пролетен дъждец- за кратко и без последствия, при други- направо буря с погром…Всеки обича по своя си начин и според своето разбиране. Един обича без остатък, друг- егоистично. Мисля си още, че любовта, следствие на киното, литературата, поезията, е силно идеализирана. Не вярвам във вечната любов и съм сигурен, че ако душите бяха видими, щяха да ни поразяват със своите любовни рани…
Ако не беше журналист какъв щеше да бъдеш днес?
– Ами аз и сега упражнявам и друга професия- охрана. И учител съм бил, и художник в куклен театър, и картини съм продавал…Важното е да обичаш това, което правиш, да ти е забавно, да я усещаш като твоята работа…
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
– Ми то нямам много свободно време. Ако има такова, го запълвам с четене, писане, рисуване, учене на испански, готвене…Гледане на някое сериалче, среща с приятели…Но с годините човек става по-селективен към хората, с които общува, и започва да цени повече времето си. Поне аз съм така.
Благодаря ти за страхотното интервю. Пожелавам ти много здраве, късмет и всичко най-добро. Какво си пожелаваш ти и какво ще пожелаеш на читателите на сайта?
– Пожелавам си да бъда здрав и както казах вече- да имам още много години пред себе си. Защото животът, въпреки гадостите, които ни се случват понякога, все пак е хубав и си струва да се живее. Животът ни е дар, изпълнен с ежедневни малки чудеса. Затова пожелавам и на вашите читатели здраве и дълъг живот, през който да се радват на всеки един ден и да откриват в него и най-малкия повод да бъдат щастливи.
