Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) по Грегориански календар и е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Исторически празникът в различните християнски традиции е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово) и днес различните християнски деноминации го празнуват различно.
Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Светият дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.
Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. При кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника.
На този ден имен ден празнуват: Богомил, Бонислав, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Динко, Диньо, Дана, Дан, Божан, Божана, Божил, Боголюб, Боголюба и др.
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Народът нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“, заради връзката им към вода; на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Девойките също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода. На реката обмиват домашната икона и своите лица.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили предната година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Празникът в Гърция се празнува на 6 януари, а в Русия и Сърбия – по стар стил – на 19 януари.
Източник: Уикипедия
Снимка: Интернет
