Денят на Освобождението на България от османско иго3 март е националният празникна България от 1991 г. На този ден е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.
Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на депутати и граждани.
През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. След обявяването на страната за Народна Република през 1946 година, комунистическите власти започват преговори за създаване на Балканска федерация. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и повече не се отбелязва.
След постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.[2] След промените от 1989 година с решение на Народното събрание през 1991 г. денят е обявен отново за официален празник, като става вече и национален празник на Република България.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България войници от Руската империя (от териториите на днешната Руска федерация, Финландия, Украйна и Беларус), както и от тогавашното Княжество Румъния. Въпреки участието на Сръбскитe въоръжени сили, поради предявените шовинистични претенции към български територии и последвалата Сръбско-българска война, техният принос обикновено не се споменава.
Източник: Уикипедия
Снимка: Интернет
