В Деня на София ОКИ Дом на културата „Средец“ кани публиката на среща с художника, а ден по-късно зрителите ще участват в създаването на бъдеща негова картина
По случай Деня на София галерия „Св. Йоан Рилски“ към ОКИ Дом на културата „Средец“ представя юбилейната изложба „И Небето погледна…“, посветена на 60-годишнината на художника Александър Телалим. На 17 и 18 септември публиката ще има възможност не само да се срещне с творчеството му, но и да разговаря лично с автора, а в специален интерактивен арт пърформанс – да участва в раждането на идея за негова бъдеща картина.
Началото е на 17 септември – празника на Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София и Ден на столицата. Между 11:00 и 18:00 часа галерията ще бъде отворена за вернисаж и лични срещи с Александър Телалим. Посетителите ще могат да разговарят с художника и да се запознаят отблизо с различните посоки в неговото творчество – от акварела и характерната чистота на линията до търсенето на онова невидимо пространство, от което се ражда образът.
На 18 септември от 18:00 часа изложбата ще излезе извън традиционната форма на среща между произведение и зрител. Александър Телалим кани публиката да стане част от интерактивен арт пърформанс, в който художник и посетители заедно ще потърсят идеята за една бъдеща картина. Отправна точка ще бъдат вечните теми Дом, Човек, Път, Небе. В създаването на картината ще участват идеите на зрителите и ръката на художника, който насочва водата и пигмента върху хартията. Така публиката няма да остане само наблюдател, а ще се превърне в част от творческия процес.
След това, от 19:00 часа, ще започне официалното откриване на изложбата, която ще остане в Галерия „Св. Йоан Рилски“ в продължение на почти месец.
Заглавието на изложбата тръгва от дълбокото убеждение на Александър: „най-дълбоката причина за нашето съществуване е, че звездите могат да видят себе си само през нашите очи“.
Експозицията събира различни посоки от творческите търсения на Телалим. В центъра им е стремежът отвъд многообразието на видимия свят да бъде открита неговата същност: „Във всяко нещо се стремя да видя неговата същност – това, което го прави уникално. И това търсене неизбежно води до нещо универсално, до една основна формула – проста, лаконична и красива. Може би именно затова чистата линия, почти калиграфската прецизност, е толкова централна за моето творчество“.
В работата си художникът се движи от първоначалната неопределеност към ритъм, мяра и смисъл, а зад видимия образ започва да се разкрива неговата вътрешна причина.
„И Небето погледна…“ не е замислена единствено като изложба за гледане. Тя е покана към зрителя да позволи на погледа си да премине отвъд образа – и може би следващият път, като погледне към звездното небе, да усети как Небето гледа през нас.
