През ноември отбелязваме Световния месец за борба с белодробния карцином
Ракът на белия дроб продължава да бъде едно от най-смъртоносните онкологични заболявания. Всяка година над 2 милиона души по света получават тази диагноза, а около 1.8 милиона умират от нея. В България заболяването засяга 16.6% от мъжете и близо 7% от жените, което го нарежда сред трите най-чести онкологични диагнози при двата пола. Докато в повечето страни от Европейския съюз смъртността намалява, у нас тенденцията е обратна – случаите се увеличават, особено сред мъжете. Едва 8% от българите преживяват повече от пет години след диагнозата, при 15% средно за ЕС, като късното откриване на заболяването остава основна причина за лошата прогноза[1]. Повечето пациенти се диагностицират в трети или четвърти стадий.
Биомаркерите са ключът към правилното лечение на рака на белия дроб, защото не всички онкологични случаи са еднакви и не следва да бъдат третирани еднакво. Когато специалистите изследват тъкан от белодробен тумор, те могат да определят неговия тип (недребноклетъчен, дребноклетъчен или карциноиден) и подтип. Днес медицината позволява още по-задълбочено разбиране на структурата и поведението на тумора именно чрез биомаркерни изследвания – анализи на туморна тъкан или кръв, които откриват промени в ДНК и специфични протеини. Тези тестове, известни още като молекулярни или геномни изследвания, разкриват генетичните мутации, отговорни за растежа на тумора. На базата на резултатите лекарите могат да определят най-подходящия терапевтичен подход – таргетна терапия, насочена към конкретни мутации, или имунотерапия, при която нивото на протеина PD-L1 подпомага избора на лечение[2].
Персонализираният подход при лечението на белодробния карцином доказано намалява смъртността с 31%. При около 50% от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб се откриват мутации като KRAS G12C, EGFR, BRAF, ALK, MET, ROS-1 и NTRK[3], които могат да бъдат таргетирани с медикаменти. Повече от половината от тези терапии вече се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса, осигурявайки достъп до иновативното лечение.
Най-честата причина за развитие на рак на белия дроб остава тютюнопушенето, което стои зад 85% от случаите. При пушачите рискът е 13,3 пъти по-висок в сравнение с непушачите. България е на първо място в ЕС с 29% активни пушачи, като навикът е почти два пъти по-чест сред мъжете (38%) отколкото при жените (21%)[4]. Сред останалите рискови фактори са замърсяването на въздуха, контактът с химикали, фамилната обремененост, както и предходни белодробни заболявания като туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.
Тъй като симптомите, като постоянна кашлица, болки в гърдите, задух, изкашляне на кръв, загуба на тегло и чести белодробни инфекции, често се появяват в напреднал стадий, профилактиката при хора в рискови групи е от решаващо значение. Навременното изследване и консултацията със специалист могат да спасят живот.
Диагностицирането на заболяването се извършва чрез комбинация от образни изследвания (рентген, компютърна томография, ЯМР), бронхоскопия и биопсия. Определянето на специфичния подтип на заболяването (дребноклетъчен или недребноклетъчен) и идентифицирането на генетичните биомаркери позволяват на лекарите да изберат най-подходящия метод на лечение – химиотерапия, таргетна терапия или имунотерапия.
[1] Global Cancer Observatory – https://gco.iarc.who.int/media/globocan/factsheets/populations/100-bulgaria-fact-sheet.pdf
[2] Lung Cancer Biomarker Testing – https://www.lung.org/lung-health-diseases/lung-disease-lookup/lung-cancer/symptoms-diagnosis/biomarker-testing
[3] BIOMARKER TESTING: A Roadmap to Personalized Treatment in Lung Cancer – https://www.amgen.com/-/media/Themes/CorporateAffairs/amgen-com/amgen-com/downloads/kras-info-center/Biomarker-Testing-Fact-Sheet.pdf
[4] European Cancer Inequalities Registry, Country Cancer Profile 2025 – https://cancer-inequalities.jrc.ec.europa.eu/sites/default/files/docs/ccp2025/ec-oecd-bg-2024-1660-en.pdf?utm_source=chatgpt.com
Снимка: Pixabay

