Има един въпрос, който все повече хора започват да си задават, а именно „Ще бъде ли същият светът след Covid-19?“.
Отговорът никой не знае. Нито учени, нито обикновени хора. Никой не знае докога ще върлува този вирус. Също така, не знаем дали няма да се появят нови вируси, подобни на този, които да застрашават живота на хората по целият свят.
Любопитен факт е, че всички се питаме все по-често този въпрос. Дали всичко ще се върне както беше преди.. Ще бъде ли всичко нормално отново. А нормално ли беше? Имахме ли нужда от това изпитание или не? Определено имахме..
Ние не оценявахме какво имахме. Приемахме всичко за даденост и не се съобразяваме с нищо и никого. Имахме его, високо самочувствие и все бързахме ли, бързахме.. А за къде бързахме? Стигнахме ли навреме?
Определено самоизолацията или така наречената карантина, повлия на всички ни. Едни се запитаха дали са доволни от живота си, други се замислиха дали са се развили както са желали. Трети пък се отдадоха на заслужена почивка, защото все са бързали и не са имали време за себе си. А има хора, които се замислиха над всичко изброено. А имаше и такива, които от бързане в живота, бяха изненадани с какви хора живеят (деца, съпрузи, братя, сестри, родители, баби и дядовци).
Ако след всичко преживяно по цял свят, хората не се променят – значи трябва да ги споходи нещо подобно отново, за да се вразумят и да оценяват духовните, а не материалните неща, които са преходни по начало. Трябва да бъдем по-добри, по-сплотени хора, които живеят живота си така както искат, а не както другите им казват че е правилно.
А колкото до въпроса „Ще бъде ли същият светът след Covid-19?“ – силно се надявам да бъде едно по-добро място, изпълнено с позитивни хора и емоции, за да вървим към еволюция, а не към деградация.
