Предложението бе направено на заседание на парламентарната Комисия по здравеопазването в Световния ден на зрението
В Световния ден на зрението – 9 октомври, в рамките на заседание на Комисията по здравеопазването към 51-вото Народно събрание се проведе дискусия на тема „Зрителното здраве в зряла възраст – национален приоритет“. В събитието участваха представители на Българската асоциация по фармакоикономика и ISPOR Bulgarian Chapter, водещи медицински специалисти, експерти по фармакоикономика и икономика. Основният акцент бе поставен върху социалната и икономическата тежест на зрителните заболявания и необходимостта от дългосрочен подход, който да съчетае медицинските, социалните и икономическите аспекти на грижата за зрението.
Д-р Алина Леви от Клиниката по очни болести в УМБАЛ „Александровска“, каза, че 18 милиона души в Централна Европа страдат от зрителни нарушения, които могат да бъдат предотвратени или лекувани. Огромен е броят на хората, при които зрителните увреждания са лечими, но достъпът до офталмологична помощ и профилактика остава ограничен. Сред най-честите причини за зрителни нарушения са некоригираните рефракционни аномалии, катарактата, възрастово-обусловената макулна дегенерация, глаукомата, диабетната ретинопатия и нарушената прозрачност на роговицата. Така например над 153 милиона души по света имат зрителни нарушения, причинени от рефракционни аномалии, а 26% от населението на Земята страда от пресбиопия – възрастово обусловено отслабване на зрението за близко виждане. Катарактата остава водеща причина за зрителни увреждания в развитите страни и основна причина за слепота в развиващите се. Д-р Леви припомни, че епидемията захарен диабет продължава своя ръст и се очаква до 2045 г. 700 милиона възрастни да живеят с диабет, а 161 милиона души да имат някаква форма на диабетна ретинопатия.
Проф. Мария Димитрова, д.ф., ръководител на Катедра „Организация и икономика на фармацията“ към Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, представи данни от анализа „Социално-икономическо бреме на най-честите заболявания, водещи до зрителни увреждания. Състояние и прогнози за България“. Според изследването, социално-икономическата тежест на възрастово-обусловената макулна дегенерация (AMD) и диабетния макулен едем (DME) за периода 2024–2032 г. се оценява на 715 милиарда евро в световен мащаб, което представлява двоен ръст спрямо 2017–2023 г. Средните годишни разходи за лечение и грижи при засегнатите лица са около 12 000 евро на човек, като 70% от тези разходи са непреки и са свързани с намалена работоспособност, зависимост от грижи и влошено физическо и психично състояние.
За България икономическото бреме на възрастово-обусловената макулна дегенерация възлиза на 449 милиона евро, от които 72 милиона евро са преки медицински разходи, 63 милиона евро – индиректни разходи, и 314 милиона евро – разходи, свързани с намаленото качество на живот. Прогнозите сочат, че до 2032 г. тежестта на зрителните нарушения у нас ще се удвои, основно поради застаряването на населението и нарастването на хроничните заболявания като диабет и артериална хипертония. Според проф. Димитрова, увеличаването на възрастното население ще доведе до значително повишаване на разходите и натоварването на здравните системи, което налага политики за ранна диагностика, дигитални технологии и равен достъп до здравни услуги с цел остаряване в добро здраве. Тя обобщи данни, изпратени от Дрю Кийс от Международната агенция за превенция на слепотата (IAPB), в които подчертава важността на включването на очното здраве в Националната здравна стратегия 2030 и поставя България сред световните лидери, приоритизиращи грижата за зрението.
Проф. Генка Петрова д.ф.н., председател на Общото събрание на Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София и основател на ISPOR BG Chapter и Българска асоциация по фармакоикономика, представи резултати от анализ „Разход–полза от провеждане на скринингова програма за диабетна ретинопатия в България“. Той показва, че общите разходи за скрининг на един пациент възлизат на 410,27 лв., докато разходите за лечение на неусложнени случаи са 2 498 лв., а при напреднали стадии достигат 4 547 лв. По думите й скринингът е високо рентабилен, като спестява 9 лева на всеки инвестиран лев. Освен това ранната диагностика чрез скрининг намалява риска от тежка загуба на зрението, ограничава загубите на производителност и социалните разходи, като в същото време подпомага рационалното използване на ресурсите в здравеопазването.
Икономистът Аркади Шарков представи анализ на социално-икономическата тежест от зрителните увреждания при хората над 50 години. Данните показват, че за периода 2017–2023 г. средната икономическа тежест от заболявания като макулна дегенерация и диабетен макулен едем достига 545,7 милиона евро, като 59% от средствата се дължат за неплатен труд и грижи. Прогнозите за периода 2024 – 2032 г. показват ръст на тежестта до 1,39 милиарда евро – увеличение със 156% спрямо предходния период. По общ размер на проблема България се нарежда на четвърто място в Централна и Източна Европа – след Полша (9,3 млрд. евро), Румъния (4,26 млрд. евро) и Гърция (1,54 млрд. евро). „Загубата на зрението не е само медицински, а и икономически въпрос. То засяга трудовата заетост, социалната активност и независимостта на възрастните хора, като създава значително бреме за семейството и икономиката“, каза Шарков и отбеляза, че до 90% от загубата на зрение е предотвратима, ако се осигури навременна грижа при заболявания като катаракта, диабетна ретинопатия и макулна дегенерация.
По време на заседанието бе представена визията за Национален план „Зрително здраве в зряла възраст“ (2026–2030). Целта му е да изгради стратегическа рамка за намаляване на зрителните увреждания и социално-икономическата тежест, свързана с очните заболявания при възрастните хора. Според експертите, управлението на плана може да бъде осъществено чрез междуведомствен съвет с участието на представители на Народното събрание, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Националния статистически институт (НСИ), Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), научни дружества и пациентски организации.
Проф. Костадин Ангелов, председател на Комисията по здравеопазването към 51-вото Народно събрание заяви, че в Националната здравна стратегия 2030 очното здраве е включено като приоритет, както и създаването на Национална програма за скрининг с акцент върху детското очно здраве. Той подчерта, че е от особено значение диагностицирането на т. нар. „мързеливо око“ при децата, което ако не бъде открито навреме, последствията са изключително сериозни и необратими. „Бих се радвал, ако обединим усилия и успеем да мотивираме и Министерството на здравеопазването и да осигурим необходимия финансов ресурс такава програма да бъде направена.“, допълни проф. Ангелов. Според него безплатните очни прегледи на Клиниката по очни болести в УМБАЛ „Александровска“ в различни градове и училища показват, че при около 10% от децата се откриват проблеми с т. нар. „мързеливо око“ и рефракционни аномалии, които ако се диагностицират навреме могат да бъдат коригирани. „Трябва да работим разписаните приоритети в Националната здравна стратегия да стават факт.“, призова председателят на Комисията по здравеопазването.
