ESG подходът към ИТ инфраструктурата не се изчерпва с енергоефективните центрове за данни, а обхваща и ефективното използване на ресурсите
Докато европейските компании все повече интегрират ESG принципите в своите стратегии, въздействието на софтуера върху околната среда остава сравнително пренебрегван аспект на устойчивата ИТ инфраструктура. Експертите на Forscope посочват, че високите хардуерни изисквания на новите приложения могат да доведат до по-честа подмяна на иначе функциониращо оборудване и така да увеличат материалния отпечатък на ИТ инфраструктурата. Според компанията изборът на софтуер от вторичния пазар може да има значение не само за разходите, но и за удължаването на жизнения цикъл на съществуващия хардуер.
Въглеродният отпечатък на корпоративната ИТ инфраструктура не започва от електрическия контакт или в облака, а още с придобиването на софтуерни лицензи. Нарастващите хардуерни изисквания на новия софтуер могат да доведат до преждевременна подмяна на оборудването и така да увеличат генерирания отпечатък на компаниите. Изборът на по-стари лицензи за софтуер от вторичния пазар затова може да има не само икономическо, но и екологично измерение.
Дигиталните технологии не са нематериални. Всяка програма, облачна услуга или база данни работи върху физическо оборудване, от лаптопи и сървъри до дискови масиви. Значителна част от въздействието им върху околната среда не възниква единствено по време на експлоатация, а още при добива на суровини, производството на компонентите и транспортирането им. Тези емисии са известни като въплътени емисии (embodied emissions).
„Въглеродният отпечатък на ИТ инфраструктурата не се създава само когато дадено устройство консумира електроенергия. Значителна част от въздействието е свързана и с производството на хардуера и с това колко често той се подменя. Затова софтуерът не е просто нематериален слой. Той определя от какъв хардуер се нуждае една компания и колко дълго може да го използва ефективно“, казва Лудек Бартак, Head of Communication.
Концепцията за въплътените емисии е включена и в международната методология Software Carbon IntensИТy, която е международен стандарт ISO/IEC 21031:2024. Тя оценява въглеродния отпечатък на дигиталните услуги не само според потребяваната от тях енергия, но и според емисиите, свързани с използвания хардуер. Когато софтуерът поставя непропорционално високи изисквания към производителността или производителят прекрати поддръжката му, това може да доведе до т.нар. софтуерно предизвикано остаряване (software–induced obsolescence). Това означава, че напълно функциониращо оборудване може да бъде изведено от употреба единствено защото вече не отговаря на изискванията на новия софтуер.
„Много организации днес приемат, че когато производителят на софтуер промени лицензионната си политика или пусне нова версия, те трябва да преминат към нея. В същото време обаче често подменят иначе функциониращи компютри и сървъри, които не могат да се справят с по-високите изисквания за производителност на новия софтуер. Това може значително да увеличи както въглеродния отпечатък, така и капиталовите разходи. Устойчивата ИТ инфраструктура не означава механично отхвърляне на иновациите, а вземане на обосновани решения, съобразени с реалните нужди, сигурността и действителния жизнен цикъл на инфраструктурата“, обяснява Душан Хубачек, Chief Channel Officer във Forscope.
Интересът към точните данни за въздействието върху околната среда нараства и в резултат на европейската директива CSRD и стандарта ESRS E1, който се фокусира върху изменението на климата и разделя емисиите на категории Scope 1, Scope 2 и Scope 3. Scope 3 включва непреките емисии по веригата на стойността, включително тези, свързани с производството на новозакупен хардуер и закупените облачни услуги или услуги от центрове за данни. Безсрочните лицензи от вторичния пазар представляват напълно законен и проследим начин за удължаване на жизнения цикъл на съществуващите системи и съвместимия с тях хардуер.
„Вторичният софтуер не е автоматичен отговор на въглеродния отпечатък на ИТ инфраструктурата. Той обаче е важен инструмент на кръговата икономика в дигиталния свят. Позволява на организациите да модернизират инфраструктурата си със собствено темпо и да избегнат ненужни инвестиции в хардуер, когато по-старите версии са напълно достатъчни за съответните процеси“, допълва Людек Бартак.