Ново проучване показва тенденциите в спорта при децата – по-малко игра, повече тренировки
- 64% от децата (7–17 г.) спортуват, но само 18% се движат ежедневно
- 1 от 3 деца остава неактивно
- При най-активните родители делът на спортуващите деца достига 76%
- Родителите отделят средно 76 лв. (≈39 евро) на месец за спорт на дете
- 60% от активните като деца остават активни и като възрастни
- 77% от българите са физически активни, но всеки трети смята, че не се движи достатъчно
Повечето деца в България се занимават със спорт, но ежедневното движение остава сериозно предизвикателство. Това показват резултатите от национално представително проучване MultiSport Index 2025, реализирано от ИПСОС по поръчка на Бенефит Системс България, което тази година поставя специален фокус върху спорта в детска възраст и ролята му за изграждането на здравословни навици през целия живот. Резултатите бяха представени на 31 март 2026 г. от Алиция Любенов, маркетинг мениджър на Бенефит Системс България и Христина Николова, ИПСОС България. Сред участниците в събитието бяха водещи специалисти в областта на здравето и спорта: Симона Дянкова – олимпийска шампионка по художествена гимнастика от Токио 2020, д-р Теа Александрова (Mamadoc) – педиатър и здравен инфлуенсър, както и Младен Владимиров – психолог.
Според резултатите64% от децата на възраст между 7 и 17 години са физически активни, но едва 18% се движат ежедневно – значително по-нисък дял в сравнение с активността на днешните възрастни, когато те са били деца (47%). Това показва ясно разминаване между спортуването и изграждането на устойчиви навици за движение в ежедневието.
Данните показват, че физическата активност при децата днес е по-често организирана под формата на тренировки и спортни занимания и в по-малка степен е естествена част от ежедневието, както е било в миналото. В детските години на настоящите възрастни движението е било свързано предимно със свободна игра навън, като близо половината са били активни всеки ден. „Спортът при децата все по-често се случва по график, а не като естествено движение. Това създава риск активността да остане изолирана, а не да се превърне в навик. Когато движението се случва само в рамките на тренировки, губим спонтанната физическа активност, която е ключова за развитието на децата.”, споделя д-р Теа Александрова, педиатър.
Проучването откроява и ясна зависимост между поведението на родителите и това на децата – колкото по-активен е родителят, толкова по-вероятно е и детето да спортува. При най-активните родители делът на спортуващите деца достига 76%, което подчертава ключовата роля на семейната среда като модел за подражание. „Спортът се предава поколенчески. Съвременното градско семейство обаче често страда от липса на време, което изтласква спорта. Тук корпоративните политики за спорт на работното място са критични за връщането на родителя към активността.”, коментира Младен Владимиров, психолог.
Въпреки това, една трета от децата не са активни. Освен семейната среда, важна роля играят и достъпът до подходящи занимания, социалната среда и личната мотивация на детето. Сред основните причини част от децата да не спортуват се открояват липсата на интерес, ограничените възможности за участие в спортни дейности и затрудненията в организацията на ежедневието на семейството. Според Симона Дянкова истинската, системна бариера, е инфраструктурната – липсата на достатъчно на брой, модерни и топли зали, които да поемат наплива от желаещи, включително и на национално ниво.
Проучването разглежда и мястото на спорта в бюджета на домакинствата. Родителите отделят средно около 76 лв. (≈39 евро) месечно за спортни активности на дете, което показва, че инвестицията в движение е реална част от семейния бюджет. Дори в контекста на икономическа несигурност, разходите за спорт се възприемат като относително устойчиви и са сред последните, от които домакинствата биха се отказали, дори при необходимост от ограничаване на бюджета. „Това показва, че спортът постепенно се утвърждава като дългосрочна инвестиция в здравето и качеството на живот. Родителите все по-ясно осъзнават, че движението и спортът имат пряко отражение върху физическото и психическото развитие на децата им в бъдеще”, коментира Алиция Любенов, маркетинг мениджър на Бенефит Системс България.
Според изследването, детството е решаващ период за изграждане на активен начин на живот. Хората, които са били физически активни като деца, остават значително по-активни през целия си живот. 60% от тях спортуват и днес, като практикуват повече и по-разнообразни дейности и го правят по-често.
На този фон общите данни за страната показват ръст в отчетената физическа активност при възрастните – 77% от българите са физически активни поне веднъж месечно при 63%* за 2024 г. Средната честота на активност достига 2.3 пъти седмично в сравнение с 2.1 пъти седмично през 2024 г. Въпреки това всеки трети от анкетираните смята, че не се движи достатъчно.
„Резултатите от MultiSport Index 2025 очертават ясна картина – навиците за движение не започват в зряла възраст, а се изграждат още в детството чрез пример, среда и достъп до възможности. Именно там се крие ключът към по-активно и по-здраво общество.”, добавя Алиция Любенов.
